4/2012 9nursing-bg.com/docs/bzg/2014/Zdravni_griji_3_2014.pdf · 2018-05-21 · Заедно...

ЗДРАВНИ ГРИЖИ 3/2014 1

Добре дошъл, месец април!

МЕСЕЦ, ПОСВЕТЕН НА ЗДРАВЕТО И

ЖИВОТА

4/2012 9

Б Р О Й 3 Г О Д И Н А 4 2 0 1 4 , Б А П З Г

Б Ъ Л Г А Р С К А

А С О Ц И А Ц И Я

Н А

П Р О Ф Е С И О Н А

Л И С Т И Т Е

П О З Д Р А В Н И

Г Р И Ж И

През 2014 г. ще

бъдат отбелязани

две важни дати:

20 години от

организираното

сестринско

движение в

България и

10 години от

създаването на

БАПЗГ

За спасените сестри от Ли-

бия Сесилия значи свобода

Стр. 11


ТЕМИТЕ В БРОЯ:

МИЛКА ВАСИЛЕВА, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА

БАПЗГ: ―ЗАЕДНО УСПЯВАМЕ‖! 3

РОСИЦА ГЕНЧЕВА, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РК НА

БАПЗГ, КЪРДЖАЛИ: ―ВРЕМЕ Е ДА СПРАТ

ПРАЗНИТЕ ОБЕЩАНИЯ И ДА СЕ НАПРАВИ НЕЩО

РЕАЛНО ЗА НАШЕТО СЪСЛОВИЕ‖

4-6

ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ:

ГЛ. М. С. МАРИЯ ПАНАЙОТОВА: ―ОБИЧАМ МНОГО

ПРОФЕСИЯТА СИ И НЕ БИХ Я ЗАМЕНИЛА С ДРУГА‖

7-8

БЛАГОДАРЯ ВИ, КОЛЕГИ!

ГЛ. М. С. МАГДАЛЕНА НИНОВА: ‖НАПРАВЕНОТО

ДОБРО НЕ СЕ ЗАБРАВЯ‖

9

ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО БЕ ПРОВЕДЕН СЕМИНАР

НА ТЕМА: ―МЕДИЦИНСКИ СЕСТРИ СЕ УЧАТ ДА

РАБОТЯТ С ПАЦИЕНТИ С ХОББ‖

10

ПРОЧЕТЕНО ЗА ВАС

ЗА СПАСЕНИТЕ СЕСТРИ ОТ ЛИБИЯ СЕСИЛИЯ

ЗНАЧИ СВОБОДА

11

ПРОЧЕТЕНО ЗА ВАС

ФЕЛДШЕРКА СТАНА НАЙ-ДОБРИЯТ ЧОВЕК 12


МИЛКА ВАСИЛЕВА, ПРДСЕДАТЕЛ НА УС НА БАПЗГ

Здравейте колеги,

През 2014г. ще отбележим две важни

дати – 20 години от организираното сестрин-

ско движение в България и 10 години от създа-

ването на БАПЗГ. Няма да забравя с какви

очаквания, надежди и ентуси-

азъм тръгнахме в началото.

Сега, в навечерието на тези

юбилейни дати, наред с удов-

летворението от факта, че

вече сме едно осъзнато съсло-

вие, което знае какво предс-

тавлява и какви са правата

му, все по-често се прокрадва

тревогата, че няма да успеем

да задържим професионалис-

тите по здравни грижи на ра-

бота тук, в страната. Това се

отнася особено за младите ни

колеги, които още от студен-

тската скамейка гледат към

чужбина. И което е най-

важното – никой не може да

ги упрекне и да ги съди за това.

Защото тук не само заплати-

те са обидно ниски, но и усло-

вията за труд нямат нищо общо с тези в раз-

витите европейски страни.

Погледнете вестниците и сайтовете –

те са пълни с предложения за работа във Ве-

ликобритания, Германия, Испания.... Предло-

женията да се потърсят начини да се спре

изтичането на медицински специалисти в

чужбина с рестриктивни мерки не само про-

тиворечи на правото на гражданите на всич-

ки страни-членки на Европейския съюз на сво-

бодно движение, но ни връщат и десетилетия

назад. Не е възможно да накараш някого да

живее в недоимък, в несигурност, след като

има възможности да се докаже и наложи в

професията в страни, където професионалис-

тите по здравни грижи са уважавани, търсе-

ни и ценени. Ако чакаме тук отношението на

обществото като цяло и в частност на управ-

ляващите да се промени, вероятно ще минат

още няколко десетилетия. Защото и досега са

ни обещавали да уважат исканията ни, и до-

сега са ни казвали, че разбират проблемите ни,

но нищо не се е променило. На всичкото отго-

ре се оказва, че финансовото състояние на

страната се влошава, а

това означава, че и пари за

здравеопазване отново ня-

ма да има достатъчно.

Напоследък в отделните

региони на страната, а

даже и в известните бол-

ници, все повече се усеща

липсата на квалифицира-

ни медицински сестри,

акушерки, фелдшери, лабо-

ранти, а без тях лечебни-

ят процес е немислим. Ще

ми се най-после управлява-

щите от всички демокра-

тични правителства да

дадат отговор на въпроси-

те кой е виновен за това и

кой не взе под внимание

предупрежденията на със-

ловната организация за

задълбочаващата се криза в здравеопазването

поради липса на медицински специалисти. За

съжаление, не вярвам някой да отговори. А ко-

гато няма истински диалог, когато няма чува-

емост, когато всички се смятат за прави, а

вината е анонимна, движение напред не може

да има.

И въпреки всичко, ентусиазмът на пър-

вите не е загубен. БАПЗГ ще продължи все по-

настойчиво, зряло и отговорно да утвърждава

професиите от направление „Здравни гри-

жи“ , за да се подобри имиджа на съсловието

и останалите в България професионалисти по

здравни грижи да работят със самочувствие и

удовлетворение. Не искаме много, нали?

Заедно успяваме!


РОСИЦА ГЕНЧЕВА, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РК НА БАПЗГ, КЪРДЖАЛИ

П Р Е Д С Т А В Я М Е В И

Росица Иванова Генчева е родена в град Пловдив.

Завършила е Медицинско училище в град София през 1973 г.,

а през 1980 г. се преквалифицирa в рехабилитатор в

Полувисш медицински интитут «Й. Филаретова»

- Как се насочихте към професията?

Кои са плюсовете и минусите спо-

ред Вас?

- Не зная как ще прозвучи, но това не

беше мой избор. Кандидатствах две

поредни години медицина (това беше

моята мечта), но не успях. Моят кръст-

ник – д-р Стойко Краваев - беше ди-

ректор на Курортно управление и спе-

циалист по физикална терапия и меди-

цина. Той е причината да запиша реха-

билитация, за която почти нищо не

знаех. Завърших Медицинско училище

през 1973 г. в София, а преквалифика-

цията си в рехабилитатор през 1980 г.

в ПМИ „Й.Филаретова”. Всяка профе-

сия има своите добри и лоши страни.

Едно, обаче, разбрах в годините - тряб-

ва да имаш добро сърце, отворено към

болката на хората, за да даваш всичко

от себе си за пациента, който има нуж-

да точно от теб.

- Трудно ли си намерихте работа?

Наложи ли Ви се да правите някак-

ви компромиси?

- Връщайки се след обучението си в

Пловдив, много трудно си намерих

работа, защото не исках да ползвам

никакви протекции. Много от колегите

ми започнаха работа в курортните гра-

дове Хисар и Наречен. Аз бях с дете на

3 годинки, съпругът ми работеше в

Пловдив и нямах никаква възможност

да пътувам. Наложи се да изкарам 3-

месечен курс по машинопис, за да за-

почна работа като медицински секре-

тар в тогавашната Специализирана

детска болница. През 1976 г. моят

съпруг започна работа като военен

диригент в Кърджали. Веднага по-

търсих работа там в болницата, но за

моя голяма изненада в личен състав ми

отговориха, че щом не съм медицинска

сестра, не мога да започна работа във

физиотерапия. Ето и първото ми ис-

тинско разочарование. Започнах рабо-

та в местната библиотека, но след 3

месеца завеждащият физиотерапията

д-р Цекова ме назначи на работа като

рехабилитатор Тази жена, този прекра-

сен лекар и човек, остави в душата ми

спомена за най-добрия човек, когото

познавах. Да не говоря за това ,че фи-

зиотарапията в Кърджали по нейно

време беше водещо звено в страната

(Бог да я прости!). След мен по същия

начин постъпиха и с млада колежка,

затова се зарадвах, когато въведоха

медицинските стандарти и всеки си

намери своето място.

- Кой е най-яркият Ви спомен от

практиката, който няма да забрави-

те никога?

- Добър въпрос. Много са спомените

при всички нас, професионалистите по

здравни грижи, избрали професия,

която изисква отговорност, достойнст-

во, физическа и морална издържли-

вост, но и човечност, съпричасност и

най-простичкото - усмивка и добра

дума към всеки пациент. Колко му

трябва на човека? Една добра дума,

едно разбиране, съчувствие и съприча-

стие. Винаги съм се стремяла да се

държа по този начин.Никога няма да

забравя този момент от кариерата си.

Отивайки си от този свят най-добрият

за времето си наш кардиолог - д-р Сто-

енчев - ме помоли вместо да го рехаби-

литирам, да му запея любимата му

песен. Всеки може да си представи за

какво става дума. Най-добрият спомен

си остава, когато помогнеш на човек,

когато го върнеш отново, макар и за

малко към живота.

- Съжалявали ли сте някога, че не

сте избрали друга професия?

- Нито за миг не съм съжалявала за

това, въпреки че не беше мой избор.

Още по време на следването с всеки

изминал ден се впечатлявах, учех с

желание, убеждавайки се, че тази

професия ще има своето място в не-

обятната медицина. Моите преподава-

тели – проф.Банков, проф.Костадинов,

доц. Маринкев, проф.Гатев, доц.Любо

Тодоров – са пионерите на физикална-

та терапия в България и аз имах честта

да бъда тяхна студентка. А как се уче-

ше тогава!




Винаги съм се чувствала важ-

на и значима с това, което

знаех и можех. Днес профе-

сията рехабилитатор е не

само изключително модерна,

но и вълшебна. Рехабилита-

цията, физиотерапията и ма-

сажът са лечебни процедури с

изключителен ефект при въз-

становяване на физическите

възможности. Масажът е ма-

гия, а физиотерапията с ней-

ните иновации е най-добрият

консервативен метод за лече-

ние, превенция на наранява-

нията и техните усложнения.

- Удовлетворява ли ви рабо-

тата, имате ли условия за

кариерно развитие?

- Мисля, че казах достатъчно

за моята работа и профе-

сия.Никога не съм съжалява-

ла, че целият ми съзнателен

живот премина като рехабилитатор. Може

би мъничко ме е яд на себе си, че не запи-

сах кинезитерапия, за да имам днес един

кабинет, но….мисля, че всеки от нас е до-

пускал подобни грешки, а нали и мечтите

са безплатни?

- Как се разбирате с колегите, помагага-

те ли си, имате ли чувтсво за общност?

- Намирам себе си за много контактен и

позитивен човек, а и човек, който пее - зло

не мисли. Винаги съм се разбирала добре с

колегите си. Много съм критична, не оби-

чам лицемерието, а това не е толкова ха-

ресвано качество, нали? Цял живот може

би всички ще ме запомнят с това, че само

помагам на близки и познати. Ето вече ще

станат 20 години, откакто съм започнала да

се занимавам активно с проблемите на

съсловието – 12 години председател на

регионалната колегия (без легитимнос) и 8

години с мандат. Мисля, че успях да обе-

диня съсловието в регион Кърджали. Рабо-

тя с едни чудесни председатели на първич-

ни дружества и невероятни колеги от

Управителния съвет, особенно в лицето на

секретаря на УС Азизе Мехмед. А за тех-

ническия секретар Миглена Москова про-

сто нямам думи...С една дума – добър от-

бор сме.

- Как се отнасят към професионалистите

по здравни грижи лекарите?А пациенти-

те?

- По този въпрос отговорът ми може би ще

бъде двуполюсен. Всички знаем, че от про-

мените в нашата здравеопазна система най-

ощетеното във всяко едно отношение е

нашето съсловие. Години наред се доказва-

ме и все не сме разбрани. Всеки опит за

някаква промяна, за адекватна оценка на

труда ни, винаги се свежда до това, че ис-

каме само пари. Никой не разбра, че иска-

ме достойно заплащане за достоен

труд.Напоследък пластовете като че ли се

понаместват за добро. В медицината най-

вече се работи в екип и това лекарите от-

давна са го разбрали.За каква добра лекар-

ска практика може да се говори, без профе-

сионалисти по здравни грижи? Ние – про-

фесионалистите по здравни грижи и лека-

рите - сме като скачени съдове, двете

страни на една и съща монета. Относно

въпроса за отношението на пациентите -

повечето от тях добре разбират колко сме

значими и необходими, други смятат, че

просто сме им длъжни.

- Идвало ли Ви е наум да промените про-

фесията си или да заминете на работа в

чужбина?

- Никога не съм съжалявала за това, че съм

станала рехабилитатор.Учих, работих и

мисля, че се пенсионирах с достойнство -

36 години на едно и също работно място.

Бях първият професионалист по здравни

грижи, награден от изпълнителния дирек-

тор на болницата д-р Черкезов с почетния

знак на болницата и грамота. А да работя в

чужбина дори и на ум не ми е минава-

ло. Нали все някой трябва да остане и

тук?-

От какво най-много Ви боли – от

ниските заплати, от незачитането,

от подценяването на отговорностите,

които носите?

- Боли ме, много ме боли за съсловие-

то. Не сме разбрани от никого и най-

вече от управляващите. На някои места

лекарите разбират необходимостта от

нашите професии и ролята ни в лечеб-

ния процес, затова сред-

ствата от клинични

пътеки се разпределят

правилно и отношение-

то към нас е чудесно.

Мисля, че всичко се

свежда до самият човек.

Професионалистите по

здравни грижи са отго-

ворни хора. Всеки от

нас знае своето място,

но и всеки от нас с бол-

ка приема обидата, не-

зачитането. Много от

лекарите смятат, че

могат без нас, но…… на

минутата осъзнават

точно обратното. За

институциите да не

говорим. Все ни разби-

рат, а като се обърнеш

назад и виждаш, че от

2005 г. досега всичко се

движи толкова тромаво, колегите замина-

ват за чужбина и имаш чувство, че на ни-

кой не му пука за това. Медициската про-

фесия е една от най-рисковите за развитие

на тъй наречения синдром на професионал-

но прегаряне, изчерпване на силите до

минимум, вследствие на голямото напре-

жение на работното място, а това най-

много се случва точно с нашето съсловие.

Все пак искам да кажа нещо и заставам зад

думите си: синдикатите в здравеопазване-

то са в дълг към нашето съсловие, въобще

към медиците. Бих ги посъветвала да си

сверят часовника с колегите си от сектор

образование. Как така един педагог със

същите квалификации и трудов стаж като

нас ще получава 2-3 пъти по-голяма запла-

та, впоследствие и толкова пъти по-голяма

пенсия? Това е много унизително и жалко

за нас. Знам колко упорито работи УС на

БАПЗГ, както и колегите по места, за да

защитят и извоюват правата, които ни се

полагат. Но управляващите все не ни чу-

ват. Повече така, обаче, не може, затова

трябва да се обединим и да действаме по-

радикално. Защо, питам се, да не сме стра-

на в НРД?

Група от МБАЛ «Д-р Атанас Дафовски»

в Словения (2013)

Среща в РЗИ Кърджали на министър д-р Андреева с

кметове, ръководители на здравни заведения и представители на

съсловните организации в здравеопазването (март 2014)




Защо няма наш представител в МЗ? Защо

няма отдел в МЗ, след като ние сме най-

голямата група в здравеопазването? Кой

ще поставя въпроси на министъра, които се

отнасят до нашето съсловие и не търпят

отлагане? Кой лобира за нас в парламен-

тарната комисия по здравеопазване? Ма-

кар, че по закон имаме, де факто нямаме

автономност на професията. От няколко

години говорим за старт в професията с

две минимални заплати, а вече и за три, но

защо само се говори? Въпросът за специа-

лизациите, за следдипломното обучение

също не са решени. Толкова ли беше слож-

но за тези години да се изработи единна

методика за разпределение на средствата

по клинични пътеки? А какво е сега – на

едни по 3-4 пъти повече, а на нас – колко-

то остане и ако се прояви разбиране. Зато-

ва съсловието е демотивирано. Колкото

хубави и обещаващи приказки да си гово-

рим, нищо не се променя. Ние обаче сме

упорити и ще чакаме, вършейки си работа-

та по най-достойният начин, защото сме

отговорни!

- Какви задачи стоят пред РК на

БАПЗГ?

- Като пред всички регионални колегии. Не

виждам толкова различни неща. Всеки

председател на регионалната колегия дава

всичко от себе си, за да вървят нещата.

Винаги съм казвала, че най-вече се работи

от долу нагоре. Ние трябва да си гледаме

работата, да обхванем колегите, да ни

повярват, да провеждаме мероприятия, да

накараме обществеността да ни забелязва

по всякакви поводи, в колегията да има

добронамереност, уважение и така всичко

си идва на място. В момента аз специално

обикалям със секретаря на УС на РК за

спонсорство, тъй като всички ние се гот-

вим за предстоящия форум в София. Пред-

стои ми среща за кой ли път с директора на

РЗИ, за да търся помощ за решаване на

проблемите на колежките, които работят

при стоматолозите. Има още много такива

текущи задачи. С обработването на претен-

циите за застраховките има повече работа,

но пък колегите са много доволни от това.

Регионална колегия Кърджали е с първите

членове в страната заедно с колегите от

Плевен. Първият УИН при нас е 208.

Съжалявам само, че СГС не работи така,

както на мен ми се иска, но това не зависи

изцяло от мен. Иначе като цяло с главните

сестри работя много добре, даже бих упот-

ребила един израз на проф.Ст.Маркова – те

са ми първи помощници. В интерес на ис-

тината съсловието очаква повече от нас.

- Какво бихте променили в здравеопаз-

ването, ако зависеше от Вас?

- Тук вече ми стана смешно. Ако зависеше

от мен, първо щях да мисля добре кой да

бъде нашият министър. На второ място

щях да сменя системата изцяло –например,

бих взаимствала от здравната система на

Сингапур – още в началото на 80-те години

там се осъществява здравна реформа, съче-

таваща пазарните принципи и свободата на

избор, с лични медицински спестовни

сметки, конкурентност, качество на об-

служване, оптимизиране на разходите и

всичко за благото на работещите в сферата

на медицината и благото на негово Величе-

ство Пациента. Бих изработила, с работна

група разбира се, единна методика за раз-

пределение на средствата по клинични

пътеки. Бих сложила един стартов праг на

заплатите за всички професионалисти по

здравни грижи. Защо, след като се говори

от години, все още няма стартова заплата

от две минимални заплати никъде? Какво

са 450 евро на фона на европейските запла-

ти? И след това да се добавя за квалифика-

ция; тежест на отделение; периферна, обла-

стна, университетска, специализирана и

т.н. болници. За нощния труд да не гово-

рим - унизителен! След като НЗОК запла-

ща in capito (на глава) за пациентите, какво

получава медицинската сестра, работеща

при ОПЛ, от профилактични прегледи и

манипулации или при стоматолога? Не е

ли достатъчно това, че същите тези колеж-

ки загубиха статута си и станаха просто

едни технически секретари? Задължително

трябва да има работна група от професио-

налисти по здравни грижи към МЗ, която

да лобира в Парламента, в Комисията по

здравеопазване. Защо не сме страна в НРД?

Когато се обсъждат наши проблеми от

ясно по-ясно е, че само с наш представител

те евентуално може да бъдат решени. От

колко години говорим за автономност на

професията, за разкриване на самостоятел-

ни практики, за адекватна наредба за след-

дипломното обучение... Много, много мо-

жеше да се направи за нас, но няма воля за

това от страна на управляващите, та дори и

от БЛС.

- Семейството и близките Ви проявяват

ли разбиране към Вас и помагат ли Ви в

критични моменти?

- Семейството ми, най-вече в лицето на

съпруга ми, винаги ми е подкрепяло. Все

пак това са 20 години: отсъстваш от къщи,

не се прибираш навреме – синдром на

заетите с обществена дейност хора. Мисля,

че и в бъдеще ще е така. Мога само да му

благодаря.

- Бихте ли посъветвали децата си да

тръгнат по Вашия път?

- Аз имам голям син и преди 26 г., когато

завърши средното си образование, той сам

се самоопредели и намери пътя в живота

си по свой начин.За внучката си мислех, че

ще й наложа моя модел и начин на разби-

ране – не стана. Нали сега има много мо-

дерни професии, а после стоиш без работа.

В момента учи икономика на туризма – 3-

ти курс.Тя е моята гордост, отдадох на нея

целият си живот.

- Остава ли Ви време за хоби? Къде пре-

карвате отпуските си?

- Смело мога да кажа, че намирам себе си

за един много организиран човек и ми ос-

тава време за много неща. Винаги в годи-

ните съм работила допълнително. Пея и

това ми беше почти втората професия,

ходила съм на много кулинарни конкурси,

ТВ предавания, написах две кулинарни

книги, от които едната е енциклопедия с

1555 избрани рецепти, много често имах и

домашна рехабилитация, обичам цветята и

цялата ми тераса лятото е като оазис. Все

пак нали съм зодия Везни? Да съм в добра

кондиция е най-важно за мен. Тогава човек

е полезен не само на себе си, но и на близ-

ките до него хора Почиваме всяко лято. В

последните години ходим и в чужбина.

Обичам да почивам в Турция –невероятно

е. За мен най-важното е да сме живи и

здрави.Желая го от сърце на всеки. Поже-

лавам на всички много здраве, добри наде-

жди, хубави Великденски празници, да

бъдем вярващи, но не и смирени.

С внучката Росица в Ефес, Турция (2013 г.)

С наградата от Кулинарния международен

конкурс в град Владимир, Русия (2013)


ГЛ. М. С. МАРИЯ ПАНАЙОТОВА — ДОМ ЗА МЕДИКО-СОЦИАЛНИ ГРИЖИ ЗА ДЕЦА, ГР. КЪРДЖАЛИ


Пред мен стоеше дилемата каква професия да

избера - детска учителка или медицинска сестра. Под въз-

действие на моите лели, които бяха учителки и на моите

родители, кандидатствах в Учителския институт в гр. Кър-

джали без особено голямо желание, породено от страха, че

ще бъда разпределена на работа далече от близки и родни-

ни и ще бъда сама. Нямах навършени 18 години, когато

започнах трудовия си стаж като възпитателка в с. Добрич,

Хасковско в Специално училище интернат. Работата ми

там с по-големите и трудни деца окончателно ме отказа от

професията учител. През 1979 г. завърших Полувисшия

медицински институт в гр. Кърджали със специалност –

детски профил.Всички които завършихме с отлични дип-

ломи бяхме разпределени в Детско отделение на МБАЛ гр.

Кърджали. В първия ми работен ден там бях много горда и

щастлива с бялата престилка и касинка. Обичам много

професията си и за нищо не бих я заменила с друга.

През 1980 г., след преместването на Дом майка и

дете в новата сграда на ул.”Веслец”, напуснах Детско отде-

ление и започнах работа в дома. Обичам много децата и

обичам да работя с тях. Това ми доставя огромно удоволст-

вие .Чувствам се полезна, защото децата са най-чистите, но

и най-ранимите. Всяко дете има нужда от внимание и лю-

бов, то трябва да е уверено и да усеща , че го обичат с ця-

лото си сърце. Любовта не трябва да се превръща в глезо-

тия. Любовта означава преди всичко уважение.

До 1990 год. работих като медицинска сестра във

„Физиологично отделение”, но бях принудена да напусна и

да започна работа в Детска ясла № 8, за да се погрижа за

отглеждането и възпитанието на моята дъщеря, която тряб-

ваше да посещава детска градина, а работата на смени и

работното време на съпруга ми, който беше учител и все-

ки ден пътуваше до с. Миладиново, не съвпадаше с работ-

ното време на детските градини. Напуснах работа с много

болка и сълзи на очи, но и с надежда, че отново ще се вър-

на и ще работя с децата, които много обичах. През 1995 г.

разбрах, че ще се провежда конкурс за старша сестра на

отделението, в което съм работила 7 години, а именно -

Физиологично отделение при ДМСГД гр. Кърджали. Ре-

ших да се подготвя и да кандидатствам. Беше ми много

трудно с кърмаче да се подготвям за конкурса, но бях твър-

до решена да успея. От 1995. до 1999 г. работих като стар-

ша сестра на Физиологично отделение при ДМСГД гр.

Кърджали. Аз обичам предизвикателствата .Такова предиз-

викателство бе конкурсът за главна сестра на Дом за меди-

ко-социални грижи за деца в гр. Кърджали. Явих се, спече-

лих конкурса и от 1999 г. до настоящия момент работя като

главна медицинска сестра в дома. През 2011 г. завърших

бакалавърска степен „Управление на здравните грижи”

към ФОЗ на МУ – гр. София, а магистратура по

„Управление на здравните грижи” защитих през 2013 г.

През 2010 год. започнахме екипна работа по проект

„Детска мечта” - център от семеен тип за деца от 3 до 7

годишна възраст. Целта на Центъра е да се осигури среда,

близка до семейната, при която децата да получат необхо-

димата им индивидуализирана грижа и подкрепа за лич-

ностното им съзряване и изграждането на умения за самос-

тоятелен и независим живот. Организирането на живота и

услугите в него са насочени към създаването на условия и

нагласи на децата за равнопоставено участие в живота на

местната общност.

Казвам се Мария Кънчева Панайотова

и съм главна медицинска сестра на

Дом за медико-социални грижи за деца

в гр. Кърджали.

Родена съм в с. Каснаково, Хасковска

област.

Основното си образование получих в

родното си село, а гимназия - в Хаско-

во


ГЛ. М. С. МАРИЯ ПАНАЙОТОВА — ДОМ ЗА МЕДИКО-СОЦИАЛНИ ГРИЖИ ЗА ДЕЦА, ГР. КЪРДЖАЛИ


В Центъра работят висо-

коквалифицирани специа-

листи: психолог; социал-

ни работници; медицинс-

ки сестри, педагози и де-

тегледачки. Много добър

екип от специалисти: ки-

незитерапевти, психолози

педагози и логопед рабо-

тят и постигат големи

успехи с децата от дома и

децата с увреждания, кои-

то посещават Дневния

център към Дома за ме-

дико-социални грижи за

деца в гр. Кърджали.

Проектът, по

който в момента всички

домове работят е:

"Детство за всички" . Това

е проект за деинституци-

онализация на децата с

увреждания. През 2010 г.

Министерският съвет

прие Националната стра-

тегия „Визия за деинсти-

туционализация на децата в Р. България” и План за дейст-

вие за изпълнението й. Така беше очертан политическият

ангажимент и волята на правителството за качествена про-

мяна в системата на грижа за децата и семействата им. С

тези документи стартира реформата за създаване на среда,

в която държавните институции, гражданските организа-

ции, обществото и семействата зачитат правата на децата,

осъществяват политики, насочени към развитие, социално

включване и участие на всички деца.. За всяко дете от дома

има изготвена оценка на потребностите, която включва

оценка на родителския капацитет и възможността детето

да бъде отглеждано в родното си семейство. Нито едно

дете не бива да се извежда от институция, без да има план

за действие, разработен съвместно с хората, които понасто-

ящем и в бъдеще ще се грижат за него, и с участието на

родното му семейство, когато това е възмож-

но. Поддържането на контакт и емоционална връзка между

родното семейство и детето, когато това е възможно, тряб-

ва да е основен елемент от осигуряването на постоянна

грижа за всяко дете, независимо дали има или не възмож-

ност за бъдеща реинтеграция.

Екипът на Дома за медико-социални грижи за

деца оказва съдействие на координаторите по проекта

„Детство за всички”, като търсенето на постоянно реше-

ние за детето е ключова част от плана за действие, за да се

сведе до минимум преместването му от една форма на

грижа в друга.

И още нещо искам да споделя – гордея се, че

нашето дружество е едно от първите, което се включи в

структурите на БАПЗГ и че нашият председател

К.Бакалова, старша медицинска сестра на „Физиологично

отделение” към МБАЛ гр. Кърджали, е активен участник в

работата на регионалната колегия.

Това е накратко моята автобиография и кариер-

ното ми развитие. Въпреки голямата заетост и отговорност,

които предполага нашата професия, съм щастлива, че съм

избрала именно нея. Бих искала да имам малко повече сво-

бодно време, защото обичам много да пътувам. Последно-

то ми пътуване бе в гр. Владимир в Русия, където взехме

участие с Росица Генчева във „Владимировски кулач”.

Бяха незабравими дни, които ме заредиха с много положи-

телна енергия. Освен че обичам да пътувам, обичам и ку-

линарията – това е моето хоби.

В гр. Владимир, Русия Кулинарията е моето хоби


БЛАГОДАРЯ ВИ, КОЛЕГИ!

Благодаря на главната медицинска

сестра Диана Иванова от

„Специализирана болница за активно

лечение на онкологични заболявания”

ЕООД, гр. София, знаейки, че едно

„Благодаря” е твърде малко за нейна-

та всеотдайност, човечност и за съве-

тите, които дава, за да се чувства па-

циентът добре, спокоен и обгрижван .

Всички тези качества, които са дефи-

цит в днешно време, са събрани на ед-

но място при нея.

Всички ние, които сме част от това

общество, трябва да се научим да из-

разяваме своята благодарност към та-

кива ПРОФЕСИОНАЛИСТИ.

Не всеки с диплома, не всеки, заемащ длъжност притежава тези качес-

тва, които са част от една изчезваща ценностна система.

Сигурно това е и истинското призвание!

Докато има такива хора няма да губя НАДЕЖДА!

Скъпи колеги,

Нека покажем на хората, че се уважаваме, че ценим качествата на

всеки от нас, че се радваме на успехите на всеки от нас, че сме едно

професионално съсловие – възпитано, образовано и хуманно.

Магдалена Нинова, гл. м. с. на УМБАЛ „Александровска” ЕАД

Гл. м. с. Магдалена Нинова –

УМБАЛ “Александровска” ЕАД


ВЕЛИКО ТЪРНОВО

На 14-15 март 2014г. в гр. Велико Търново

беше проведен втория курс за обучение на респи-

раторни сестри от цялата страна. Курсът беше

организиран от Българското дружество по белод-

робни болести и фирма GlaxoSmithKline. В про-

грамата на курса бяха застъпени теми за обуче-

ние на медицински сестри за работа с пациенти с

ХОББ. Курсът имаше встъпителен и изходящ

тест. Присъстваха 45 медицински сестри. Лек-

циите бяха изнесени от доц. д-р Явор Иванов и

доц. д-р Владимир Ходжев. Практическите зани-

мания, свързани с темата, бяха поднесени от д-р

Николай Янев и д-р Николай Кючуков. Тази го-

дина бяха поканени и две старши медицински

сестри – Росица Дойновска и Петя Симеонова,

които изнесоха лекции, свързани със сестринска-

та документация в белодорбните клиники и

здравните грижи за болни с екзацербация на

ХОББ. Присъстващите медицински сестри оце-

ниха високо качеството на предложените лекции

и практически упражнения. Подобни курсове по-

вишават професионалната квалификация на ра-

ботещите медицински сестри в белодробните

клиники и присъстващите изразиха надежда, че

курсът ще се превърне в добра традиция за обу-

чение.


ЗА СПАСЕНИТЕ СЕСТРИ ОТ ЛИБИЯ СЕСИЛИЯ ЗНАЧИ СВОБОДА

П Р О Ч Е Т Е Н О З А В А С

И З Т О Ч Н И К : D N E S . B G , 2 7 М А Р Т 2 0 1 4 А В Т О Р : Веселина Йорданова

Името Сесилия за мен значи свобода.

Така Кристияна Вълчева, една от бъл-

гарските медицински сестри в Либия,

спасени с помощта на бившата френс-

ка първа дама, описа чувствата си от

срещата с нея на българска земя след

седем години свободен живот.

"В четири часа сутринта надзиратели-

те ни събудиха, трябваше да се при-

готвим за час и половина. За мен не

беше необходимо шефът на затвора

да каже нещо повече от "Мадам С" и

аз бързо събудих останалите", спомня

си тя.

Натоварени на джипове, медиците отпъту-

ват за летището, където ги чака Сесилия

Атиас, тогава Саркози.

Бившата френска първа дама е за пръв път

у нас от 7 години. Разказва, че оттогава не

е виждала спасените с нейна помощ меди-

цински сестри и не е имала време за много

въпроси след тежките часове на преговори

с либийския диктатор Муамар Кадафи.

Сега има и възможност да опознае Бълга-

рия, от която видяла пистата на летището,

когато доведе сестрите с френския прези-

дентски самолет.

„Срещата ни вчера беше силно емоционал-

на. Бях развълнувана дълбоко, че се видях-

ме отново и че видях едни жени в много

добра форма“, призна Сесилия Атиас, коя-

то е у нас по покана на Радио "България"-

БНР. Немалката зала в радиото се оказа

тясна за медиите, а бившата съпруга на

експрезидента Никола Саркози не скри

вълнението си от посещението си в Бълга-

рия и от срещата си с медиците вчера.

По думите й полетът до София, с който

сестрите се върнаха у нас, е бил наситен с

много емоции, много сълзи и много радост.

Българските медицински сестри Кристия-

на, Нася, Валентина, Валя и Снежана, как-

то и палестинският стажант-медик Ашраф,

гражданин на България от юни 2007 г.,

бяха обвинени в редица закононарушения,

включително в заразяването на няколкос-

тотин деца в детската болница „Ал-Фатих“

в Бенгази с вируса ХИВ.

Медиците са арестувани през 1999 г. и

впоследствие осъдени от няколко съдебни

инстанции в Либия, но през 2007 г. беше

постигнато споразумение за екстрадиране-

то им в България. Българският лекар д-р

Здравко Георгиев отделно е обвинен за

нелегално опериране с чужда валута. Той

излежава общо повече от четиригодишната

си присъда и е оправдан през декември

2006 г., но до края на процеса остава в Ли-

бия, очаквайки изходна виза.

Вчера Сесилия Атиас разбрала от сестрите,

че смъртното им наказание в Либия не е

отменено.

В края на август - началото на септември

автобиографичната й книга “Желание за

истина“ ще излезе на българския пазар. В

нея тя отделя място и на епизода с нейното

участие в освобождаването на българските

медицински сестри.

При първото си посещение в Либия, тя се

срещнала със сестрите в затвора. Спомня

си, че погледът им бил изпразнен от съдър-

жание и се опитала да им вдъхне надежда,

да ги убеди, че ще се върне за тях.

Бившата френска първа дама посетила и

болницата в Бенгази, в която в мизерни

условия били настанени заразените с ХИВ

либийски деца. В съседство пък имало

лъскава сграда, но без лекари и апаратура.

Поехме ангажимента да оборудваме болни-

цата, да обучим медици, разказа тя.

„Човешкият живот е важен, стойностен,

доколкото може да бъде поставен в услуга

на другите“, казва Сесилия Атиас. За Када-

фи си спомня, че бил „смутна, тъмна лич-

ност, която използваше прийомите на на-

силието, на бруталното държание, така че

от първата ни среща се наложи наистина да

премерим сили. И той се учуди, разбира

се“, спомня си още бившата госпожа Сар-

кози.

Преговорите за освобождаването на меди-

ците са били освен с Кадафи, и със сина му

Сейф ал-Ислам, с правителството и преми-

ера и високопоставени лица в Бенгази,

„защото това беше страна, разделена на

лагери“.

Според Сесилия Атиас, Кадафи е бил скло-

нен да освободи медиците, но стоящите зад

сина му са били против и именно това про-

тивоборство е трябвало да бъде преодоля-

но, макар че тя не се е срещала лично със

Сейф ал-Ислам.

За тези дълги 45 часа трябваше наистина

да воювам и да се боря, защото вътрешно-

то ми желание беше да не си тръгвам без

сестрите. Беше сложно, дълго, болезнено,

разказа тя. Нито за миг обаче бив-

шата френска първа дама не се съм-

нявала в успеха си. „Когато човек

се съмнява, той няма да успее. Нап-

равих едно първо пътуване в про-

дължение на 20 часа, върнах се за

10 дни във Франция, опитах се да

убедя президента, който беше мой

съпруг, и френската дипломация, че

трябва да се върна в тази страна

сравнително бързо. Нито за миг не

съм се съмнявала в успеха“, заяви

Сесилия Атиас.

Три от медицинските сестри разка-

заха пред медиите, че истинското щастие

за тях е било вече извън Либия на борда на

френския самолет с бившата френска пър-

ва дама.

За Валя Червеняшка най-страшният мо-

мент е бил, когато Кристияна казала –

"Тръгваме си, ставайте момичета", а Ва-

лентина Сиропуло попитала: "Къде ли ще

ни водят сега, сигурно да ни убиват?“.

Червеняшка разказа, че през цялото време

до летището си мислела за тези думи. Вче-

рашната среща със Сесилия е желана от 7

години. Много естествена, приятна жена,

работила със сърце и душа, казва тя за

бившата френска първа дама.

В Либия никога не може да вярваш на аб-

солютно нищо, включва се и Валентина

Сиропуло. Докато не стигнах самолета, не

вярвах. Беше ми много приятно, че вчера

се срещнахме на свобода със Сесилия,

което е събитие – както и първото, да се

качим с нея във френския президентски

самолет, каза Сиропуло. Тя не е забравила

преживяното. Нанесоха ни много жестоки

рани, признава медицинската сестра.

Развълнувана, Сесилия Атиас каза, че спа-

сяването на медиците е било стечение на

обстоятелствата. „Оказах се в подходящия

момент на подходящото място. Пристигнах

там въоръжена с добрите аргументи в под-

ходящото време, за да се пристъпи към

този акт“, заяви тя. До последно, чакайки

сестрите в самолета, тя не знаела дали са

ги освободили и пътуват ли към нея, дока-

то нейните охранители настоявали пред

директора на затвора, че Кадафи е дал ду-

ма за освобождаването на медиците.

Не знам дали преди това е могло те да бъ-

дат освободени. Смятам, че са се опасява-

ли, че ако с лека ръка освободят сестрите,

това ще взриви социалния мир, което се и

случи, защото знаете, че в Либия револю-

цията започна в Бенгази, посочи Сесилия

Атиас.

Като подарък тя получи есе от седмоклас-

ничката Даяна Пламенова.

Сесилия Атиас със сестрите. Снимка: БТА

mailto:[email protected]


ФЕЛДШЕРКА СТАНА "НАЙ-ДОБРИЯТ ЧОВЕК"

П Р О Ч Е Т Е Н О З А В А С

Малина Младенова благодари за присъденото й високо отличие.

В Горно Пещене избраха и

наградиха „Най-добрият

човек“ за годината. Този

път номинираният е фелд-

шерът Малина Младенова.

Общественият съвет, който

присъжда приза, я избрал

единодушно. Малина е 44-

годишна, а от 15 години се

грижи за здравето на хората

в селото. Местните я позна-

ват като внимателна и мила

жена. Отличията бяха даде-

ни от врачанския депутат

Петя Аврамова и кмета Ки-

рил Попов. От народния

представител най-добрият

човек получи статуетка и

други сувенири. Попов я й

връчи грамота. На церемо-

нията присъства цялото се-

ло, а представител на об-

щина Враца поднесе букет

на фелдшерката от името

на зам.-кмета Красимир

Богданов.

„Това признание ме за-

дължава още повече към

хората от селото“, каза с

вълнение Малина Младено-

ва. Грамотата й ще бъде

окачена, заедно с нейна

снимка, в коридора на

кметството.

Източник: сайт

„Konkurent. bg”

Източник: сайт „Konkurent. bg”


СВЕТЪТ Е ОЦЕЛЯЛ, ЗАЩОТО СЕ Е СМЯЛ

* * *

Баща и син играят на

криеница. Бащата

пита:

- Къде си? Къде си?

Предавам се! Не мога

да те намеря, откъде

знаеш такива скриш-

ни места, които аз не

знам?

- Чичкото ми ги пока-

за…

- Кой чичко?

- Който идва при ма-

ма, когато те няма.

* * *

Двама гледат по телеви-

зията прогнозата за вре-

мето:

Очакват се всеки момент

силни ветрове, проливен

дъжд и градушка…

- Охо, откога чакам тако-

ва хубаво време! – казва

единият.

- Ти луд ли си? Та това е

цяло бедствие!

- Чудесно! Преди малко

тъща ми се качи на Вито-

ша за гъби...

* * *

На бала един мъж свири ентусиазирано на

пианото, за да блесне в очите на привлека-

телна блондинка. Насред изпълнението ка-

пакът на пианото пада върху пръстите му,

бутнат явно от съпругата му, която го е наб-

людавала през цяло-

то време ядосана

- Напомни ми да ти

сложа парче месо на

посинялото око ка-

то се върнем вкъщи

– казва тя.

- Но на мен окото

ми не е посиняло –

поправя я съпругът.

- Да, но още не си се прибрал, затова....

* *

В училище:

- Кой е прочел „Под игото”?

- Трябваше да го прочетем ли?

- Разбира се!

- Да му се не види, а аз го пре-

писах!

* * *

- Чух, че мъжът ти е зами-

нал в командировка....

- Да, и какво?

- Да дойда ли при теб дове-

чера?

- Как смееш! Аз да не съм

продажна жена?

- Ама кой ти говори за па-

ри?

* * *

Мъж предлага на младата

си жена да отидат на ну-

дистки плаж.

- Няма да дойда – казва тя.

– Хората ще помислят, че

съм се омъжила за теб по

сметка.

* * *

В една фирма лъвът бил шеф, а конят –

заместник. След години се срещат, конят

бил доста позастарял и уморен:

- Абе, лъве, ти краде, а мен осъдиха и

лежах в затвора... Защо стана така?

- Абе, коне, теб като те съдиха от коя кни-

га прочетоха присъдата ти?

- От една книга, наречена Закон...

- Е, видя ли, за кон, а не за лъв....

* * *

- Докторе, ще ма извиняваш, ама утре ще се

женя, а не знам какво да правя с жената...

- Гледай там на площада онова магаре какво

прави с магарицата и ти това прави!

След месец:

- Докторе, много ми помогнахте със съвета

си. Малко зорлем изкарвам жената на площа-

да, ама иначе всичко е наред.


Центърът за професионално обучение (ЦПО) към

БАПЗГ провежда обучения по професии: „Здравен асистент” – трета степен на професионална квалификация

„Болногледач” - втора степен на професионална квалификация

„Изпълнител на термални процедури” - втора степен на професионална

квалификация

„Сътрудник социални дейности” - трета степен на професионална ква-

лификация

„Социален асистент” - втора степен на професионална квалификация

За посочените професии професионалистите по здравни грижи с бакалавърски

или магистърски степени по съответните направления и 3 години релевантен

опит могат да бъдат преподаватели по теория и практика на професията.

ЦПО към БАПЗГ е одобрен от Агенция по заетостта доставчик и предлага без-

платно обучение срещу ваучер по програма „Аз мога повече”.

Срокът за приключване на обученията по проект BG051PO001-2.1.14 „Аз мога

повече” е 31.08.2014 г. Поради това получилите уведомления за специалности

за придобиване на втора степен на професионална квалификация, могат да се

включат в обучения най-късно до 01.05.2014 г.

Желаещите да се включат в курсове за професионална квалификация срещу

заплащане могат да го направят като подадат заявка на е-mail:

[email protected] или чрез регистрация на адрес: http://learning.nursing-

bg.com/

Електронният бюлетин е ежемесечно издание на БАПЗГ. Приемник на в-к ―Здравни грижи‖,

приложение на сп. ―Здравни грижи‖.

Редакционен екип:

Проф. Д-р Станка Маркова - гл.

редактор

Ангелина Шопова – редактор,

[email protected]

За коментари, мнения и препоръки:

София 1680

Ул. Казбек №62

тел.: +35929156917

факс: +35929549753

GSM 0885 460 406

www.nursing-bg.com

Сдружение

БАПЗГ е в

социалната

мрежа!

® Всички права запазени.

Собственост на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ)

Всеки кандидат, който се запише през месец април

за обучение с придобиване на степен на

професионална квалификация, ще получи

50% отстъпка от цената, ако доведе още

един курсист.

УЧИ НА ½ ЦЕНА!

ДОВЕДИ КУРСИСТ! 50%

mailto:[email protected]

4/2012 9nursing-bg.com/docs/bzg/2014/Zdravni_griji_3_2014.pdf · 2018-05-21 · Заедно...

Documents

Transcript of 4/2012 9nursing-bg.com/docs/bzg/2014/Zdravni_griji_3_2014.pdf · 2018-05-21 · Заедно...